Топенето е процес, при който веществото преминава от твърдо в течно агрегатно състояние. Вътрешната му енергия се повишава посредством загряване или промяна на налягането, в резултат на което се повишава температурата докато се достигне точката на топене. При това положение, твърдата и течната фаза са в равновесие и температурата не се променя докато се разтопи цялото вещество. Постоянната температура, при която дадено вещество се топи, се нарича температура на топене.

Топенето е фазов преход от първи род. То се отнася към физичните свойства на веществото.[1] Някои вещества при нормално налягане нямат течна фаза, а преминават директно от твърдо в газообразно състояние (сублимация). Сплавите, както и смесите (твърди разтвори), нямат определена температура на топене, а диапазон от температури, в който може да започне топене. Аморфните тела като правило също нямат фиксирана температура на топене.

Втвърдяването е преминаване на веществото от течно агрегатно състояние към твърдо. Това обикновено става при една и съща температура за дадено вещество и се нарича температура на втвърдяване. При обратния процес – преминаване от твърдо в течно състояние, това е всъщност температурата на топене.

Всички известни течности преминават в твърдо състояние, когато температурата стане достатъчно ниска. За повечето вещества температурата на топене и втвърдяване са едни и същи, но има и изключения от това правило, като този процес се нарича хистерезис.